Z6_PPGAHG800PDU90QLVJ00ID2NE1
Всичко за електронните услуги в България - бързо и лесно
Z7_PPGAHG800PDU90QLVJ00ID2NL6

Правила относно представителството на персонала

Право на синдикално сдружаване на работниците/служителите и работодателите

 

Правото на синдикално сдружаване на работниците и служителите, както и правото на работодателите да се сдружават в работодателски организации са регламентирани от Конституцията и Кодекса на труда. Субектите на правото на сдружаване, от една страна, са работниците и служителите, а от друга – работодателите. 

 

Правото на сдружаване на работниците и служителите и това на работодателите се характеризира с редица белези:

 

1. Свобода на учредяване на организация. Това означава, че както работниците и служителите, така и работодателите могат свободно да учредяват организация за защита на своите интереси тогава, когато решат това.

 

2. Недопустимост да се изискват каквито и да било предварителни разрешения или последващо одобрение от съдебни или административни органи за учредяването на синдикалната или на работодателската организация. Изискването на законодателя за регистриране на синдикалните и работодателските организации не противоречи на забраната държавата да поставя предварителни условия за упражняване правото на сдружаване. Такова противоречие не съществува, тъй като режимът на вписването е регистрационен, а не разрешителен. Съдът не може да отказва вписването на синдикална организация или на организация на работодателите по съображения за целесъобразност. След като учредената организация не противоречи на правния ред, съдът е длъжен да я регистрира.

 

3. Държавата гарантира не само свободата на учредяването на синдикална или на работодателска организация, но и свободно встъпване на всяко лице (работник или служител и работодател) във вече учредената организация. Това правило се отнася и за доброволното напускане на организацията.

 

4. Държавата няма право да разпуска създадена синдикална или работодателска организация.

 

5. При упражняване на своето право на сдружаване неговите субекти са длъжни да се съобразяват само с уставите на организациите, в които членуват. Единственото ограничение в това отношение е тези устави да бъдат в рамките на закона. Предназначението на синдикалните организации се изра¬зява в представителство при защита на интересите на техните членове в областта на трудовите и осигурителните отношения и по въпросите на жизненото равнище. Представителството се осъществява пред държавните органи и пред рабо¬тодателите, защото от тях зависи удовлетворяването на интересите на работниците и служителите в посочените сфери.

 

Oрганизациите на работодателите са предназначени да представляват и защитават интересите на своите членове и на работодателските организации като цяло.

+ Правно положение на синдикалните организации

Разпоредбите на Кодекса на труда предоставят възможност на синдикалните организации да придобият качеството на юридически лица. Това качество им е необходимо за тяхната правна индивидуализация и самостоятелност при участие в правните отношения. Синдикалните организации придобиват качеството на юридическо лице с вписването им по решение на окръжния съд и в регистъра на седалището на организацията. 

 

Кодекса на труда регламентира правото на органите на синдикалните организации в предприятието да участват в подготовката на проектите на всички вътрешни правилници и наредби, които се отнасят до трудовите отношения. Субекти на това право са ръководствата на всички синдикални организации в предприятието. 

 

Работодателят има задължението да покани органите на синдикалните организации в предприятието за участието им в подготовката на проектите. Органите на синдикалните организации не са длъжни да участват. Това е тяхно право. Тяхното участие ще помогне на работодателя да отчете интересите на работниците и служителите в съответните вътрешни правилници и/или наредби.

 

Вътрешните правилници и наредби се издават от работодателя. Той може да се съобрази или да не се съобрази с изразените становища на органите на синдикалните организации в предприятието, без да е необходимо да мотивира своето несъгласие с тези органи. 

 

Неизпълнението на задължението на работодателя да покани органите на синдикалните организации в предприятието в подготовката на вътрешните правилници и наредби, които се отнасят до трудовите отношения, води до недействителност на издадените от него правилник или наредба. 

 

Сигналната функция на синдикалните организации се изразява в предоставеното им от закона право, от една страна, да сигнализират контролните органи за нарушения на трудовото законодателство и, от друга страна, да искат налагане на административно наказание на виновните лица за нарушаване на трудовото законодателство. 

 

Държавните контролни органи за спазване на трудовото законодателство са длъжни да извършват необходимите проверки по направените сигнали от синдикалните организации с цел да установят наличието или липсата на нарушения. 

 

Представителство

 

Синдикалните организации и техните поделения имат право по искане на работниците и служителите да ги представляват като пълномощници пред съда. Това е така нареченото процесуално представителство на синдикатите. Представителството се осъществява по индивидуални трудови спорове между работника или служителя и работодателя. Но то е допустимо и по колективни трудови спорове, доколкото става дума за правен спор.

 

Субекти на синдикалното процесуално представителство са синдикалните организации, в смисъл техните централи, и поделенията на синдикалните организации. Правото е предоставено общо на синдикалните организации, но те могат да упълномощят определено лице или лица, които да осъществяват представителството. Важен белег, характеризиращ правното положение на синдикалните организации, е задължението на държавата и на работодателите да оказват съдействие на синдикалните организации за осъществяване на тяхната дейност.

+ ​​​​​​​Представителни организации на работниците и служителите

Разпоредбите на Кодекса на труда установяват критериите за признаване на представителни организации на работниците и служителите (синдикалните организации) на национално равнище, а именно членски състав, числен състав на организациите по отрасли, организационни структури и качеството на юридическо лице.

 

За представителни организации на работниците и служителите на национално равнище се признават организациите, които имат:

 

1. най-малко 50 хиляди членове;

 

2. най-малко 50 организации с не по-малко от 5 членове в повече от една трета от отраслите, определени от Министерския съвет;

 

3. местни органи в повече от половината общини в страната и национален ръководен орган. Наименованието на националния ръководен орган, неговият състав, избор, мандат, правомощия и т.н. се уреждат в устава на съответната синдикална организация. Националният ръководен орган осъществява дейността на организацията на работниците и служителите на национално равнище и участва в националните органи за тристранно сътрудничество;

 

4. качеството на юридическо лице, придобито по реда на Кодекса на труда – най-малко две години преди подаване на искането за признаване на представителност. Посочените четири критерия трябва да са налице кумулативно.

 

Наличие на критерии за представителност

 

Министерският съвет определя реда за установяване наличието на критериите за представителност на организациите на работниците и служителите при спазване на следните принципи:

 

- равнопоставеност при преценка на критериите за представителност и на наличието на социален мандат;

- прозрачност на процедурата по установяване наличието на критериите за представителност;

- гарантиране истинността на първичната информация;

- взаимен контрол при установяване наличието на критериите за представителност.

 

Организациите на работниците и служителите се признават по тяхно искане за представителни на национално равнище от Министерския съвет за срок от четири години.

 

Представителни организации на работниците и служителите на национално равнище

 

Конфедерация на независимите синдикати в България

 

Конфедерация на труда „Подкрепа“

 

В зависимост от резултатите от извършваните проверки за установяване наличието или отсъствието на критериите за представителност Министерският съвет приема решение, с което:

 

- признава за представителна на национално равнище организация на работниците и служителите;

 

- отказва да признае за представителна на национално равнище организация на работниците и служителите;

 

- потвърждава пред-ставителността на национално равнище на организацията на работниците и служителите;

 

- отказва потвърждаването на представителността на национално равнище на организацията на работниците и служителите.

 

Отказът на Министерския съвет да признае или да потвърди за представителна на национално равнище организация на работниците и служителите може да се обжалва от тази организация пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от получаването на решението.

 

Представителни организации на работодателите

 

Разпоредбите на Кодекса на труда установяват критериите за признаване на представителни организации на работодателите на национално равнище.

 

За представителни организации на работодателите на национално равнище се признават:

 

1. организациите, които имат:

- най-малко 750 членове, всеки от които има не по-малко от 10 души работници и служители, наети на работа по трудово правоотношение, или

- 30 000 работници и служители, наети на работа по трудово правоотношение, във всички членове на работодателската организация;

 

2. има организации на работодателите в повече от една пета от отраслите, определени от Министерския съвет, с не по-малко от 10 членове;

 

3. има местни органи в повече от една пета от общините в страната и национален ръководен орган. Наименованието на националния ръководен орган, неговият състав, избор, мандат, правомощия и т.н. се уреждат в устава на съответната организация на работодателите. Този орган осъществява дейността на организацията на работодателите на национално равнище, както и участва в националните органи за тристранно сътрудничество, ако организацията е призната за представителна;

 

4. качеството на юридическо лице, придобито по реда на Кодекса на труда – най-малко две години преди подаване на искането за признаване на представителност. Посочените четири критерия трябва да са налице кумулативно. Качеството на представителност се признава от Министерския съвет. 

 

Представителни организации на работодателите на национално равнища

 

Конфедерация на работодателите и индустриалците в България 

 

Българска търговско-промишлена палата

 

Българска стопанска камара

 

Асоциация на индустриалния капитал в България

+ Тристранно сътрудничество

Тристранното сътрудничество е важен способ за предотвратяване на трудовите конфликти. Правната уредба на тристранното сътрудничество се съдържа в разпоредбите на Кодекса на труда. 

 

Тристранното сътрудничество се изразява в консултации чрез дискусии и компромиси между държавата и представителните организации на работниците и служителите и работодателите в регулирането на трудовите и осигурителните отношения и въпросите на жизненото равнище. 

 

Права и задължения

 

Държавният орган има задължение да покани представителните организации на работниците и служителите и на работодателите за провеждане на консултации, насочени към регулиране на трудовите и осигурителните отношения и въпросите на жизненото равнище. Представителните организации са заинтересовани страни в уреждането на тези въпроси и затова тяхното участие в тристранното сътрудничество се определя като задължително. 

 

Тристранното сътрудничество има консултативен характер, защото съответните нормативни актове се приемат от компетентните държавни органи, макар и да са резултат на това сътрудничество. Окончателното приемане на конкретния нормативен акт е от компетентността единствено на съответния държавен орган. Неспазването на предвидената процедура води до недействителност на приетия нормативен акт. 

 

Нива на тристранното сътрудничество

 

Тристранното сътрудничество се осъществява от различни органи, които се създават на различни равнища.

 

Национално равнище

 

На национално равнище е учреден Национален съвет за тристранно сътрудничество (НСТС). Той е орган за осъществяване на консултации и сътрудничество при решаването на национално равнище на въпросите на трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения, осигурителните отношения и на жизненото равнище. Съветът се състои от по двама представители на Министерския съвет и на представителните организации на работниците и служителите и на работодателите.

 

Към Националния съвет за тристранно сътрудничество е изграден секретариат, който осигурява организацията на дейността, техническото и административното обслужване на участниците в него. Към съвета са създадени постоянни комисии, предназначението на които е да подпомагат дейността на Националния съвет за тристранно сътрудничество. 

Затова в тях се включват експерти, упълномощени от участниците в Националния съвет за тристранно сътрудничество.

 

По обсъжданите проблеми Националния съвет за тристранно сътрудничество приема решения. Те се приемат с общо съгласие на всички присъстващи постоянни членове, а при тяхно отсъствие – на заместващите ги лица. 

 

Отраслови, браншови, областни и общински съвети за тристранно сътрудничество

 

Сътрудничеството и консултациите за регулирането на трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения, осигурителните отношения и въпросите на жизненото равнище по отрасли, браншове, области и общини се осъществяват от отраслови, браншови, областни и общински съвети за тристранно сътрудничество. Тези съвети се състоят от по двама представители на съответното министерство или друго ведомство, областна или общинска администрация, на представителните организации на работниците и служителите и на работодателите. Организирането и координирането на работата на съветите, както и административно-техническото обслужване се осъществяват от секретар, който се определя от съответния министър, ръководител на ведомство, областен управител или кмет на община. 

 

Заседанията на съветите са редовни, когато присъстват представители и на трите участващи в тях страни. Съветите приемат решенията си с общо съгласие на присъстващите членове. 

 

Решения на съветите за тристранно сътрудничество

 

Приетите от съветите за тристранно сътрудничество решения се предоставят на съответните органи, както следва: 

 

- решенията на Националния съвет за тристранно сътрудничество – на министър-председателя или на съответния министър или ръководител на друго ведомство;

 

- решенията на отрасловите и браншовите съвети за тристранно сътрудничество – на съответния министър или ръководител на друго ведомство;

 

- решенията на областния и общинския съвет за тристранно сътрудничество – на областния управител и на кмета на общината или на председателя на общинския съвет. Правната същност на решенията на съветите за тристранно сътрудничество се изразява в това, че те са предложения (мнения) за компетентния държавен, областен или общински орган, който приема или издава нормативния акт. Тези предложения компетентният държавен, областен или общински орган по своя преценка може да отрази или не в приетия от него нормативен акт.

+ Общо събрание на работниците и служителите (Събрание на пълномощниците)

Правната уредба на общото събрание на работниците и служителите (ОСРС) (събранието на пълномощниците) се съдържа в разпоредбите на Кодекса на труда. Общото събрание се състои от всички работници и служители в предприятието, независимо от служебното положение на работника или служителя и характера на изпълняваната от него работа, както и от синдикалната му принадлежност. 

 

Функции на общото събрание на работниците и служителите

 

Общото събрание на работниците и служителите:

 

- не подменя синдикалните организации в предприятието, а съществува паралелно с тях. Това са две самостоятелни форми на представителството на работниците и служителите в предприятието. 

 

- не дублира дейността на синдикалните организации в предприятието. Докато членуването в синдикална организация е доброволно, по вътрешно убеждение на работника или служителя, то включването на всички работници и служители в Общото събрание е законоустановено, т.е. те по право са негови членове. 

 

- действа като такова, когато в него непосредствено участват всички работници и служители в предприятието. Това е възможно, когато колективът от работници и служители не е голям, всички работници работят на едно и също място в една и съща работна смяна и т.н. 
Когато обаче организацията на труда, например сменен режим на работа в предприятието или други причини, като например броят на работниците и служителите е голям, работят в териториално отдалечени поделения на предприятието, не позволяват функционирането на общо събрание, тогава по инициатива на работници и служители или на работодателя може да се създаде събрание на пълномощниците. 

 

Събрание на пълномощниците

 

Събранието на пълномощниците се състои от представители на работниците и служителите, избрани от общите събрания в структурните звена на предприятието за определен срок, като например цехове, участъци и др. Нормата на представителство се определя в зависимост от общия брой на работниците и служителите и от възможнос­тите на работодателя да осигурява помещение за провежда­не на събранието на пълномощниците.

 

Правомощия на общото събрание на работниците и служителите

 

На общото събрание на работниците и служителите са предоставени редица правомощия:

 

1. само да определя реда за своята работа.

 

2. алтернативна възможност за него­вото свикване:

- от работодателя, или

- от ръководството на синдикалната организация, или

- по инициатива на не по-малко от една десета от работниците и служителите (пълномощниците) от предприятието.

 

3. за необходимия кворум (присъствието на определен брой работници и служители) да приема валидни решения.

 

4. да приема решенията с обикновено мнозинство от присъстващите, доколкото в Кодекса на труда, в друг закон или устав на обществена организация или сдружение не е предвидено друго. Общото събрание на работниците и служителите само определя реда за своята работа.

 

Този ред включва например въпросите за избора на председателя на събранието, т.е. дали изборът да се произведе с тайно или явно гласуване и т.н. Законодателят въвежда изискването, съгласно което общото събрание ще бъде редовно, ако на него присъстват по­вече от половината от работниците и служителите (пълномощниците). Това изискване има важно значение с оглед действителността на приетите от общото събрание на работниците и служителите решения.

 

Правомощия на представителите на работниците и служителите 

 

Представителите на работниците и служителите имат следните основни права: 

 

- да бъдат информирани от работодателя по начин, който им позволява да оценят евентуалното въздействие на предвидените от компетентните органи мерки; 

 

- да изискват от работодателя да им предостави необходимата информация, ако това не е направено в определените срокове; 

 

- да участват в процедури по консултиране с работодателя и да изразят становището си по предвидените от компетентните органи мерки, което да се отчете при вземането на решение; 

 

- да изискват срещи с работодателя в случаите, когато се налага да го информират за поставените от работниците и служителите въпроси;

 

- на достъп до всички работни места в предприятието или поделението на предприятието; 

 

- да участват в обучение във връзка с упражняване на техните функции. 

 

Представителите на работниците и служителите имат две основни задължения

 

1. да информират работниците и служителите:

- за получената информация от работодателя;

- за исканията до работодателя да им предостави необходимата информация, когато това не е направено в определените срокове;

- за резултатите от проведените консултации с работодателя;

- за резултатите от проведените срещи с работодателя относно поставените му въпроси от работниците и служителите.

 

2. представителите на работниците и служителите са длъжни да не разгласяват и да не използват за своя сметка или за сметка на трети лица информацията за евентуалното въздействие на предвидените от компетентните органи мерки и друга необходима информация, която им е предоставена от работодателя с изискване за поверителност, докато са представители на работниците и служителите, както и след преустановяване на функциите им.



Последно обновено на 26.10.2021